Мразя работното си място

Ммм, не, не го мразя, а просто го ненавиждам. Не, че мразя работата по принцип, напротив приемам работата като необходимо зло, но точно това работно място го мразя. Изключително гано нещо е човек да ходи на работа с нежелание и да мисли за предстоящите дълги и предълги работни дни с омерзение. И още по-дълги нощи с нощни смени. Не че и преди само при мисълта за нощна смяна не ми се доспиваше още в 20.00 часа (естествено, ако съм си в къщи или на бира сън няма да ме хване поне до 23.00 часа). Най-гадното от цялата история е, че точно сега е най-неподходящият момент за смяна на работа. Стагнацията и конкуренцията за едно работно място са убийствени.Само като погледна статистиката на посещенията на обявите за работа примерно в jobs.bg и ми призлява. Ако преди 3 години една обява за продавачка е била посетена от 300 до 500 души в настоящият момент за един работен ден само са посетени от над 3000. Уау, плашещо. Добре, но аз просто трябва да си намеря друга работа, защото инак рискувам да нанеса тежки телесни повреди или на шефа си или да прибягна до самобичуване за да не му ги нанеса. Как да се справя с положението? Е в крайна сметка, затова му е дадена на човек главата, за да мисли. Пращам си сивита ли пращам и никой дори не се обажда. То как ли и да се обади, когато сума ти млади момичета също пращат ли пращат (справки дори най-младата ми колежка, която е на 23, и понася работното ни място колкото и аз), а моя милост отдавна е прехвърлила средната възраст. Телевизия не гледам, новините ме депресират, но майка ми ми каза, че по телевизията казали как имало хора, които са безработни от 3-4 години и вече просто са се отказали да си търсят работа. Евала криза, стагнация, правителство и бате Бойко. Спомих си, за програмата "Аз мога", но е оказа, че съм закъсняла с подаването на документи за ваучър. Извод, ако искам курсове за преквалификация трябва да си ги платя. Ерго ще си платя за гяволъка. Обаче... обявите за козметички и маникюристки са посетени от 50-100 души. В крайна сметка ще мога и салон да си отворя. Бога ми писна ми да слугувам на сульо и пульо, който не стига, че смята, че най-добре би било, ако си плащам за да работя, но и се отнася с мен и колежките ми като най-нисшото социално съсловие. Естествено мисли си, че като има някаква сбутана фирма е хванал Дядо Господ за сещате се кое.

Спят ли спокойно измамниците?

Тези дни пак ми се увъртя измамница.
Изглежда моята приятелка е права, аз съм магнит за всички мошеници. Искам да си сменя работата, ненавиждам работното си място и обстановката в него. И пет минути не бих седяла повече, ако нямаш стагнация. Но...но! Обявите в джабс са посетени от 3000 души дневно, точно на мен ли да се обадят? Пускам си автобиографии, но без резултат. Явно или трябва да сменявам бранша или да придобия нова квалификация. Пуснах обява, че си търся работа като детегледачка или домашна помощница. Обажда се една жена първо от телефон с английски код, звънна и затвори. След малко звъни от телефон без информация.
Хм, много обичам такива обаждания. Представя се като дългогодишна служителка на датско семейство с постоянно жителство в Италия. В случая била оторизирана като посредник. Предлага ми работа в Италия като домашна помощница, с 1000 евро заплата.Били собственици на хотел, дизайнери и художници, въобще много готини хора. До тук звучи чудесно. Пита ме дали мога веднага да взема решение. "не мога."-отговарям аз. Казва ми да си помисля и като реша да и пиша на имейл. До тук на мен пак нищо не ми присветва. Започва да си диктува имейла -eli...и спря до тук. Поиска да и издиктувам моят имейл. Диктувам го аз. Не взех решение веднага, но на другият ден се реших да и пиша и да задам въпроси как ще процедираме в случай, че приема. Влизам си в имейла и какво да видя? Вместо имейл започващ с eli... дамата се представи като Елена, намирам имейл от onlinehelpjobs...com. Хм, хм, хм. Намирисва. Пиша аз писъмце. Питам кога мога да се запозная с нея и семейството и какво и дължа като комисионна за посредничеството. Отговор не получих. Получих само пак някакви обаждания от скрит номер, но никой не проговори.
Имам мили спомени от по-миналото лято, когато започнах работа при един такъв "посредник". Обикаляше провинцията и пускаше обави по тамошните вестници, че урежда работа в Испания за строители. Искаше от хората по 150 лв средно за "обработка" на документи. Лице за контакт бях само аз. Не издавахме нито фактури, нито касови бележки. Но съвсем бързо нямаше и една седмица клиенти се усъмниха. И му скроихме капан. На следващият ден, като отидох на работа намерих офиса опразнен до голи стени. Изписах пет кофи мастило в полицията. Дали го хванаха не знам. Толкова по въпроса за посредничеството. Наскоро и по Господари на ефира показваха някаква такава "посредничка". И какво им правят на тези мошеници? Нула, точка, нищо. Казват им само "И друг път така да не правиш." Питам се аз тия хора спят ли спокойно? Като знаят, че са откраднали парите на други, които и без това нямат? Що не идете да откраднете от някой който има бе изроди? Знам защо, защото ще получите куршум в главата. Така е по-лесно да крадеш от тези, които нямат и нямат как да ви отмъстят.