Ммм, не, не го мразя, а просто го ненавиждам. Не, че мразя работата по принцип, напротив приемам работата като необходимо зло, но точно това работно място го мразя. Изключително гано нещо е човек да ходи на работа с нежелание и да мисли за предстоящите дълги и предълги работни дни с омерзение. И още по-дълги нощи с нощни смени. Не че и преди само при мисълта за нощна смяна не ми се доспиваше още в 20.00 часа (естествено, ако съм си в къщи или на бира сън няма да ме хване поне до 23.00 часа). Най-гадното от цялата история е, че точно сега е най-неподходящият момент за смяна на работа. Стагнацията и конкуренцията за едно работно място са убийствени.Само като погледна статистиката на посещенията на обявите за работа примерно в jobs.bg и ми призлява. Ако преди 3 години една обява за продавачка е била посетена от 300 до 500 души в настоящият момент за един работен ден само са посетени от над 3000. Уау, плашещо. Добре, но аз просто трябва да си намеря друга работа, защото инак рискувам да нанеса тежки телесни повреди или на шефа си или да прибягна до самобичуване за да не му ги нанеса. Как да се справя с положението? Е в крайна сметка, затова му е дадена на човек главата, за да мисли. Пращам си сивита ли пращам и никой дори не се обажда. То как ли и да се обади, когато сума ти млади момичета също пращат ли пращат (справки дори най-младата ми колежка, която е на 23, и понася работното ни място колкото и аз), а моя милост отдавна е прехвърлила средната възраст. Телевизия не гледам, новините ме депресират, но майка ми ми каза, че по телевизията казали как имало хора, които са безработни от 3-4 години и вече просто са се отказали да си търсят работа. Евала криза, стагнация, правителство и бате Бойко. Спомих си, за програмата "Аз мога", но е оказа, че съм закъсняла с подаването на документи за ваучър. Извод, ако искам курсове за преквалификация трябва да си ги платя. Ерго ще си платя за гяволъка. Обаче... обявите за козметички и маникюристки са посетени от 50-100 души. В крайна сметка ще мога и салон да си отворя. Бога ми писна ми да слугувам на сульо и пульо, който не стига, че смята, че най-добре би било, ако си плащам за да работя, но и се отнася с мен и колежките ми като най-нисшото социално съсловие. Естествено мисли си, че като има някаква сбутана фирма е хванал Дядо Господ за сещате се кое.
3 коментара:
Положението със сигурност ще се промени. :) Лошото е, че никой не знае как. Дали нова, по-добра работа или пък безработица. Но страхът не е добър приятел.
Толкова ми хареса постата ,че чак ме е яд ,че не съм го написала аз хахха :) Напълно права си и аз съм така и вече се отчайвам :(
И аз си мразех работното място и вече 20 дни съм щастлива безработна :) Безработицат ан еме плаши. По-добре е да си щастлив и на ориз и картофи месец - два, отколкото да служиш на някой и да мразиш това, което правиш.
Успех :)
Публикуване на коментар