След четири години още влюбена!

Толкова минаха, почти четири години, когато за първи път видях едно момче клекнало на една провинциална автогара. Моето момче, моето гадже. И каквито чувства изпитвах тогава виждайки го наживо за първи път, то още по- силни чувства изпитвам днес поглеждайки дори само малката снимчица сложена на скайпа му. Поглеждам изправеното там слабичко създание с дълга до раменете руса коса и ми прималява, подкосяват ми се краката, омеквам като топящ се сняг, а сърцето ми го обгърща сладостна болка. Защото е така, любовта е болка, а болката любов и да, о, да след четири години аз все още го обичам до болка. През какво ли не преминахме с теб злато мое, през скандали и раздели, сдобрявания и оцеляване в дългите безпарични зими и не знам до къде в крайна сметка ще я докараме, но знам едно: ОБИЧАМ ТЕ! След четири дълги години още те обичам лудо, както в първия ден. Още сърцето ми трепери кога ще чуя гласът ти и още са ми вперени нон стоп очите в скайпа, кога ще се появиш онлайн. Още нощем копнея да гушкам нежното ти тяло до изнемога. Обичам те златенце.

1 коментара:

Valkocompany каза...

:))

Публикуване на коментар