Такава съм си аз, прибрана. Подредена. Съхранявам архиви не само на компа, оооо не! Ами ако нещо се случи с хард диска? Ценностите се съхраняват по всички флашки и карти памет в телефоните. Хак да ми е! Кой ме кара да съхранявам снимки на хора, които са най-важните за мен, но в момента? Защо никога и през ум не ми минава, че всичко е тленно, всичко е временно, хората идват, опустошават като тайфуни живота и сърцето ти, а после си отиват. За да попаднеш в ситуация като днешната. Отварям флашката за да копирам важен файл. И първото, което виждам е една усмивка. Една усмивка, която обикнах до болка преди година и половина. Една усмивка, която почерни живота ми. Усмивката, на човека, в когото се клех. Човекът, за когото смятах, че е едва ли не съвършен. Толкова интелигентен, толкова добър, толкова спокоен, умен, образован, талантлив. Мъжът мечта. О, не, не! Няма да се разплача. Не пак, стига, до кога? Обещах си. Обещах на всичките си приятели да не плача. Знам, че той не плаче за мен, дори не се и сеща за мен. Той си отиде. Отиде си и отнесе със себе си сърцето ми. И ми остави самотните студени нощи в замяна. Остави ми спомени. За какво са ми? От тях боли. Много боли! Да подхранвам с тях емоционалната си натура? Не ги искам. Гледам тази нежна чаровна усмивка. Гледам и не мога да проумея как му даде сърце да постъпи така. Не знам. Не искам да съдя. Най-малкото него. Всеки гледа от върха на собствената си камбанария. Това, че аз бих помислила дали да започна преди да съм сигурна, че имам какво да дам на някого, не означава, че и другите са длъжни да постъпват по същият начин. Не разбирам...И какво мислите, че направих с тази снимка? Да не мислите, че я изтрих. Цъ, нищо подобно, не и аз. Сърце не ми даде. Само я архивирах с подмолно име и я оставих да се мъдри във флашката ей така за всеки случай да я има. И да чака времето, в което ще я разархивирам и ще мога да я гледам без сърцето ми да се къса. Единствено съжалявам, че разумът няма функцията format.
Ето готово! Изкарах блога от нафталиня.
0 коментара:
Публикуване на коментар